Чия е собствеността на изграден трафопост в рамките на частен недвижим имот, построен преди 1989 г.?

През 2017 г. наш клиент закупува недвижими имоти от дружество, което е придобило същите от друго такова. Специфичното е, че дружеството продавач е е приватизирано през 90-те години. В един от закупените от нашия клиент недвижими имоти е построен трафопост. Същият е включен в документацията за извършената покупко-продажба. „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, обаче предявяват претенции, че трафопостът е на енергоразпределителното дружество, а не е станало собственост на нашия клиент. Възниква въпросът: „На кого в действителност принадлежи правото на собственост на изградения трафопост?“

Спорният трафопост е изграден през 1987 г., при действието на Закон за електростопанството (в сила от 1976г., до отмяната му през 1999г.). Съгласно посочения закон, трафопостовете са държавна собственост, с изключение на тези използвани само за нуждите на кооперации и други организации.

За контекста на създалия се казус следва да се обсъди и че с оглед настъпилите политически и социални промени, е приета и новата конституция на РБ през 1991 г. С приемането й се обособяват двата вида собственост – публична и частна, като публичната може да бъде, както държавна, така и общинска, а частната -собственост, както на физически и юридически лица, така и на държавата и общината. Приети са редица закони, които да утвърдят новия правов ред в държавата, както и да прокламират принципа на частната собственост. През 1996 г. са приети Закон за държаната собственост и Закона за общинската собственост, като и редица реституционни закони.

В Закона за собствеността е направено отделяне на общинската от държавната собственост, като е упоменато, че съоръженията на техническата инфраструктура / каквото съоръжение е трафопостът/, обслужващи най- вече поземлени имоти, находящи се на територията на общината, стават собственост на конкретната община. Във връзка с приватизационните закони следва да се отбележи, че трафопостовете, заприходени в търговските книги като дълготрайни материални активи стават собственост на съответното дружество.

Тук следва едно уточнение. По време на действието на Закона за електростопанството, поддържането и управлението на „енергийните съображения“ – към които спадат и трафопостовете се е осъществявало от Асоциация „Енергетика“. С Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г. на Министерски съвет обединенията, комбинатите и предприятията от структурата на Асоциация “Енергетика” се преобразуват в “Национална електрическа компания.” /”НЕК’/. В последствие със Заповед № ДВ-123-А от 24.04.2000 г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси /ДАЕЕР/, “НЕК” ЕАД се преобразува чрез отделяне на ново еднолично акционерно дружество с фирма “Електроразпределение София.” ЕАД. През 2008 г. с Решение № 21 от 29.01.2008 г. на СГС по ф.д. № 6358 от 2000 г. е вписана промяна на наименованието на ” Електроразпределение София.” АД на “ЧЕЗ Разпределение България.” АД.

С оглед на това, че Законът за електростопанството продължава своето действие до 1999 г., законодателят е преценил, че дейностите, свързани с енергетиката, с оглед своята специфика и важност за обществото, остават държавен приоритет, независимо от настъпилите обществено-политически и икономически промени, като съответно не е предвидил собствеността във връзка с извършването на тези дейности да преминава към други правни субекти. След като държавата е собственик на трафопоста по силата на закона, той е останал държавна собственост на “НЕК” ЕАД, като дружество със 100% държавно участие, е било възложено да извършва всички дейности във връзка с разпределението на електрическа енергия и са му предадени всички активи на съществувалите преди него електроразпределителни предприятия. В последствие тези дейности, респективно всички вещни права във връзка с тях, преминават към техните правоприемници „Електроразпределение София“ АД в последствие „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Ключово за настоящия казус е наличието на Акт за държавна собственост, с който държавата да удостоверява своето право на собственост върху трафопоста, а ако такъв липсва трябва да се изследва дали същият е включен в дълготрайните активи на предприятието.