Какви са средствата за защита на бенефициентите по мярка 311 „РАЗНООБРАЗИЕ КЪМ НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ДЕЙНОСТИ“ от програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.

След огромния медиен скандал във връзка с финансирането на проектите за „къщи за гости“ Държавен фонд земеделие („ДФЗ“) предприе извършването на множество проверки на финансираните проекти. В резултат на извършените проверки бяха изпратени множество писма до бенефициентите по проектите с намерение за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и по този начин да санкционират адресата. В писмата, с изцяло бланкетни мотиви, ДФЗ излага следните аргументи за връщане на дадените финансови помощи:

– Неизпълнение от страна на бенефициента на заложения в проекта бизнес план за постигане на годишни приходи в конкретни размери;

– Неизпълнение на заложените в бизнес плана работни места, които бенефициентът е следвало да открие, но не го е направил съгласно посочените прогнозни години.

Образуваното производство от ДФЗ е по реда на чл. 73, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове („ЗУСЕСИФ“). На бенефициентите е дадена възможност в срок от две седмици да изложат своите писмени възражения срещу направените констатации. Органът е длъжен, преди издаването на акт за установяване на публично задължение, което съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ се обективира в решение, да даде минимум срок от две седмици на бенефициентите, за да може последните да направят своите възражения. В случай че ДФЗ не предостави такъв срок, а след направената проверка се премине към издаването на решение за финансова корекция, то ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което ще доведе до отмяната на това решение в съда.

Какво следва да направят бенефициентите в тази ситуация?

След като бенефициентите получат писмо от ДФЗ с намерение за издаване на акт за финансова корекция, те разполагат с правната възможност по закон да подадат писмени възражения срещу отразените констатации в писмото. Законът не ги задължава да подават писмени възражения и дори ако не го направят това няма да доведе до негативни последици за тях. Функцията на писмените възражения в това производство е органът да се запознае с аргументите на бенефициента, за да може да прецени дали да издаде решение за финансова корекция или не. Това положение е подобно на възраженията срещу издаден акт за установяване на административно нарушение съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Срокът за издаване на такова решение е едномесечен съгласно чл. 73, ал. 3 ЗУСЕСИФ. В случай, че органът не издаде решение за финансова корекция в едномесечния срок, то е възможно да се е съобразил с писмените възражения на бенефициента. Стигне ли се обаче до издаване на решение за финансова корекция бенефициентите имат множество основания да атакуват това решение на ДФЗ в съда по реда на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ.