Как наш клиент се освободи от заплащането на сума от хиляди левове на ВиК

В нашата практика са налице различни казуси, по които се произнася и върховния касационен съд, поради важността им за развитието на правото и отделни правни институти. Такъв е и следният казус: Едни ден в кантората ни дойде наша клиента, като същата носеше със себе си заповед за изпълнение, издадена срещу нея, в която беше осъдена да заплати на ВиК сума в размер на хиляди левове. Съгласно чл. 414 ал. 2 ГПК длъжникът има право да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение, с което да възрази, че не дължи сумите по нея.

В срока на възражението, обаче ние заведохме отрицателен установителен иск пред съда, с който искахме от същия да постанови решение, с което да признае за установено, че нашата доверителка не дължи на ВиК сумата по заповедта за изпълнение. Съдът прекрати, производството като го постанови, че същото е недопустимо, защото  защитата на длъжника е единствено в производството по чл. 422 ГПК/, като предпоставка за образуването му е подаването на възражение от страна на длъжника, а заявителя по заповедта заема процесуалната страна на ищец, а длъжника ответник/. Нашата защитна теза бе в посока,че щом длъжникът може да се защити с възражение, то  по аргумент от по- силното основание, същият може да защити правата си с иск.

Тези наши аргументи бяха възприети от ВКС- като беше постановено изключителното важен за адекватната защита на длъжниците съдебен акт Определение № 318/09.07.2019г., по ч. гр.д.№ 2108/2019г., IV г.о.ВКС., с което се прие, че завеждането на отрицателен установителен иск в срока на възражението по чл. 414 ал. 2 ГПК е допустим. Така бе постановено решение, в полза на нашата клиентка, като съдът постанови, че същата не дължи на ВиК непосилната за нея сума в размер на хиляди левове.