Как спряхме публична продан по изпълнително дело образувано от банка без потребителят да даде и една стотинка за държавни такси

Нашето дружество осъществява процесуална защита на физически и юридически лица в производства за установяване недължимост на суми по изпълнителни листи, издадени срещу тях. При воденето на посочените дела се сблъскваме с разнородни казуси. Ето и един от тях: 

Срещу наш доверител е образувано изпълнително дело от банка, като същата се е снабдила с изпълнителен лист, срещу нашия клиент, издаден за сума по договор за кредит за стотици хиляди левове, изтеглен от негово име, като същия кредит е обезпечен с един недвижим имот – неговата къща. През 2012 г. банката образува изпълнително дело срещу нашия клиент, съдебния изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение, вписана е възбрана върху недвижимия имот, налага запор на открити банкови сметки.

В периода от 2012 до 2016 г. по искане на банката са налагани запори на сметки на нашия клиент, извършен е опис на възбранения имот. От 2016 г. до 2018 г. обаче нито взискателят / банката/ иска извършването на изпълнителни действия, нито съдебният изпълнител извършва. В тълкувателно решение 2 от 2013г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ако взискателя бездейства и в продължение на две години не поиска, съответно съдебния изпълнител не извърши изпълнителни действия по делото, то същото се счита за прекратено по силата на закона.

Но през 2017 г. банката подава молба по изпълнителното дело, в която под условие иска извършването на определено изпълнително действие. Поискаме обезпечение на предявен иск- спиране на изпълнителното дело до решаване на делото по същество. Тъй като клиентът е в тежко имуществено и здравословно състояние подадохме молба, с която поискахме от съда да освободи нашия доверител от държавни такси, както и да не постановява внасянето на гаранция за спиране на изпълнителното дело. Съдът уважи това наше искане и постанови обезпечителна мярка – спиране на изпълнителното дело, като постанови нашия доверител да не внася и една стотинка за гаранция и за държавни такси. Обратното щеше да означава нашия клиент да внесе десетки хиляди левове за гаранция, които същия не притежаваше предвид тежкото му положение и щеше да е равнозначно на липса на всякаква защита.

В посочения случай съгласно правилата на ГПК – едно процесулано действие под условие е невалидно. Нашата кантора заведе дело в съда, с искане съдът да установи, че нашият клиент не дължи на банката сумата, за която е образувано изпълнителното дело, тъй като същото е прекратено по силата на закона /т. нар. перемпция/, поради бездействието на взискателя в периода 2016 г. – 2018 г., поради незачитане на изпълнителното действие под условие, извършено 2017 г.

Делото още не е решено, но съдът прецени, че нашия иск е вероятно основателен, за да издаде обезпечителната заповед.